Red from the cold, and fragile too,
the early willow trees are shaking.
Blast from the gutters
up from roofs
wakes up the pulse of rivers, aching.
With yearnings vague, uncertain how,
with yet a dimly fathomed purpose –
they pour out
cheerful and murky –
and who could try to stop them now!
The water flows, in cherry painted.
It was a cloud, and snow before,
and dead as ice, until awakened
just now, through space
from shore to shore.
But she forgot the snowfall, flung
from skies; forgot the ice that brought her –
she only knows that she is young,
that she’s the youngest kind of water.
Ivan Tsanev
Translated from the Bulgarian by Diana Stefanova
Пролетна вода
Червени от студа и крехки,
потрепват ранните ракити.
Капчуков залп
от всички стрехи
събужда пулса на реките.
И с пориви, все още смътни,
с копнеж неосъзнат добре,
те тръгват
радостни и мътни –
кой може вече да ги спре!
Върви вода със цвят черешов.
Тя беше облак, беше сняг
и мъртъв лед до вчера беше
в пространството
от бряг до бряг.
Но тя не помни снегопада,
забравила е за леда –
тя знае само, че е млада,
че е най-младата вода.Иван Цанев
poetry | translations 